Картината, която представят учените, е апокалиптична. В доклад на Междуправителствения съвет за измененията в климата към ООН от февруари 2007 г. се дава прогнозата, че има над 90-процентна вероятност затоплянето през последните 50 години да се дължи главно на човешки дейности и преди всичко на изгарянето на изкопаеми горива. Това ще доведе до нови засушавания, горещини, дъждове и бавно повишаване на равнището на световния океан, които биха могли да продължат над хиляда години. Покачването на глобалните средни температури, наблюдавано от средата на XX век, се дължи на предизвиканите от хората концентрации на парникови газове. И дори вредните емисии да бъдат спрени, затоплянето на Земята е необратимо заради вече излъчените в атмосферата газове. Техният ефект върху флората и фауната на планетата е катастрофален - около 30 % от растителните и животински видове са заплашени от изчезване. Самото човечество е изправено пред появата на нови болести, липса на сладка вода, слаби реколти и др.

Най-засегнати от негативните последици ще бъдат голяма част от Африка, южните, източните и югоизточните райони на Азия и огромни територии от Южна Америка. Отрицателните ефекти от глобалното затопляне обаче вече съвсем осезаемо се усетиха тази зима и в Европа, и Северна Америка.

Климатичните промени ще имат силно, но нееднакво влияние в отделните райони на Европа през този век, като ще засегнат най-вече Юга, докато Северът поне на първо време ще избегне последствията от тях.

Страните от Средиземноморието ще бъдат изправени пред по-голям риск от суша, слаби реколти и смъртоносни летни горещини, докато страните, разположени по на север, ще познаят не само наводненията, но и удължаването на сезоните, които са благоприятни за отглеждане на култури, се казва в доклада.

Алпите, където затоплянето е по-голямо, отколкото в останалата част на Западна Европа, ще загубят една трета от ски-пистите си при покачване на глобалната температура с 2 градуса по Целзий и две трети от тях, ако повишението е над 4 градуса. В случай, че температурите се покачат с 2 градуса по Целзий в сравнение с 1990 г., в страните от Севера ще има по-богати реколти, по-мека зима и горите ще увеличат площта си.

В средиземноморските страни, по-специално в Испания, Франция, Италия и Гърция, ще има риск от чести летни горещини, като тези през 2003 г., причинили 70 000 смъртни случая в 16 европейски страни, от увеличаване на горските пожари и намаляване с една трета на ресурсите от питейна вода. В морските райони на Европа наводненията през зимата ще се увеличат, а в Централна Европа ще има повече наводнения, свързани с топенето на снеговете.

В Африка хранителната сигурност ще бъде сериозно компрометирана, след като нови 80-200 милиона души ще познаят глада до 2080 г. В някои африкански страни реколтите ще намалеят с 50 на сто през 2020 г. и дори с 90 на сто през 2100 г. За някои нации на континента земеделието съставлява до 70 процента от брутния вътрешен продукт. В Африка 40 на сто от населението преживяват с 1 долар дневно и същият процент - с по-малко от 2 долара дневно.

В Латинска Америка, от Мексико до Амазония, саваната увеличава площта си за сметка на тази на горите и все повече земи се превръщат в пустиня. Вследствие на последствията от предстоящата суша превръщането на земеделски земи в пустиня ще застраши хранителната сигурност на континента. До 2050 г. е възможно 50 на сто от земеделските земи да бъдат засегнати от феномена. Десетки милиони хора ще познаят глада, а между 60 и 150 милиона - недостига на питейна вода, като броят им може да достигне 400 милиона през 2080 г.

Тези сериозни и почти апокалиптични прогнози, оповестени в доклада на Междуправителствения съвет за измененията в климата, провокираха СС на ООН да започне за първи път в 60-годишната си история дебати за влиянието на климатичните промени, предизвикани от глобалното затопляне, върху увеличаването на конфликтите и глада. Инициатор е Великобритания, която от април е председател на Съвета за сигурност и първата страна в света, изготвила законопроект със задължителни ограничения върху вредните емисии, причиняващи парников ефект.